Дяволът в пола - единствената жена, участвала на Джиро д`Италия
На 8 май 2021 година в Торино ще започва 104-тата колоездачна обиколка на Италия - едно от трите най-престижни многоетапни надпревари, дружно с тези на Франция (Тур дьо Франс) и Испания (Вуелта). 228 стоманени мъже ще опитат да изминат 3450 км, разграничени на 21 стадия, с цел да дефинират най-хубавия всред тях.
В идващите редове обаче ще стане дума не за стоманените мъже, а за единствената жена, взела участие в миналото в Джиро д`Италия. При това успяла да финишира, което и в наши дни не е по силите на всеки колоездач.
Годината е 1924-та. В Джирото - тогава с предълги стадии, от време на време завършващи и през нощта, без техническа помощ, по ужасни пътища и с никакви ограничения за сигурност - стартира и Алфонсина Страда. От 90 участници до финала се добират едвам 33-ма и 33-годишната италианка е измежду тях.
Моминската фамилия на тази фамозна жена е Морини. Родена е през 1891 година в Кастелфранко Емилия, покрай Модена, в оскъдно и многолюдно семейство - тя била второто от осем деца. Цялото ѝ детство минава в развъждане на по-малките братя и сестри. В къщата им в действителност живеели общо 24-ма души, тъй като фамилията, без значение от бедността си, взимало да отглежда и деца от приюти.
Когато Алфонсина била на 10, татко ѝ домъкнал остарял велосипед, платен с парите от продадените кокошки. Колелото очаровало момичето и станало обичаната ѝ играчка. В тези години жена на колело не било сензация, но в дълбоката италианска провинция дамите не трябвало да бият на очи, а да си гледат домакинската работа. А и битувало мнението, че несъразмерната физическа интензивност е вредна за тях.
В такава обстановка 13-годишната Алфонсина декларирала на висок глас, че желае да стане известна колоездачка.
Роднини и съседи я считали за шантава,
дразнели я, сплетничели. Семейството било възмутено, майка ѝ дори забранила да кара колело. Но Алфонсина успявала да се измъква от у дома, с цел да взе участие на гонки в прилежащи градчета. Веднъж спечелила жива свиня като премия за една победа, само че и това не трогнало роднините ѝ.
Въпреки това девойката продължавала да се състезава, само че и да работи в шивашки завод. През 1907 година решила да иде в Торино - тогава център на женското колоездене, където девойки на колело не предизвиквали скандал. Там съумяла да победи популярната Джозепина Кариняно и да вземе неофициалната титла " най-хубава италианска колоездачка ".
В Торино Алфонсина среща и своя нашенец Карло Месори - прочут играч, който става поддръжник на гения ѝ. През 1909 година, по негово гледище тя отива в Петербург и печели Гран при, довеждайки публиката до подобен екстаз, че императрица Александра Фьодоровна упорства златният орден да ѝ бъде връчен персонално от Николай II.
През 1911 г. Алфонсина слага международен връх по едночасово каране за жени - 37.192 км (той обаче не е приет публично поради проблеми с хронометрите), а през 1912-а сключва договор с френски импресарио и в идващите 2 година взе участие в парижките гонки на писта. Популярността и хонорарите ѝ почнали да нарастват. През 1915-а се омъжила. Шлосер, ваятел и откривател, Луиджи Страда не просто приел увлечението на брачната половинка си, а и по всякакъв начин я поддържал. За смут на родителите ѝ той ѝ купил за брачен подарък нов велосипед и ѝ станал персонален треньор.
Първата огромна обиколка на г-жа Страда станала Джиро ди Ломбардия през 1917 година Имало единствено 78 участници поради Първата международна война. Финиширали 32-ма - победил белгиецът Филип Тис, а Алфонсина била 32-рият приключил. През 1918-а тя отново взела участие и към този момент била 21-ва, изпреварвайки повече от 10 мъже.
Страда има общо 36 победи в мъжки надпревари
и с времето се сприятелила с доста известни колоездачи от това време - да вземем за пример Костанте Джирарденго. Те я подкрепяли в нейната цел - да започва на Джирото. Това предпочитание на Алфонсина предизвиквало доста разногласия. Чак през 1924 година основният редактор на в. " Гадзета дело Спорт " Емилио Коломбо (инициатор на Джирото) дал благословия, тъй като разбирал какво внимание към обиколката ще притегли женско присъединяване. Още повече че поради финансови различия някои от звездите не стартирали - Джирарденго, Джовани Брунеро, Отавио Ботекиа.
Очакванията се оправдали - вдигнал се огромен звук в пресата. Всички с неспокойствие очаквали да видят какъв брой дълго ще може жена да се състезава наедно с мъжете.
През 1924 година надпреварата било дълго 3613 км, разделено на 12 стадия с 11 дни отмора. Алфонсина приключила всичките 12, въпреки и с закъснение от няколко часа от победителя. Джирото станало за нея нещо като почетна обиколка - по пътя летели цветя, постоянно ѝ се налагало да спре за подписи.
Още на I стадий - до Генуа, изгубила доста време, само че не била последна. Във втория (до Флоренция) приключила 50-а от 65 финиширали. В етапа до Рим останала единствено на 45 минути от спечелилия. В VII етап (Фоджа-Л`Акуила, 304 км) Алфонсина паднала при втурване и дълго карала сама до финала, цялата ожулена и окаляна. На другия ден - към Перуджа, духал плевел вятър, валял дъжд, ударените при падането колене я болели, само че отново приключила.
По време на Джирото тя сензитивно слабеела, без значение от питателната храна, която давали ежедневно на участниците - 1/4 печено пиле, 250 г месо, два сандвича с масло и прошуто, два сандвича с желе, 3 яйца, 2 банана, 100 г бисквити и 50 г шоколад.
В допълнение към проблемите един ден се счупило кормилото на велосипеда ѝ. Тя изгубила доста време в търсене с какво да го поправи (техническа помощ от колите била забранена). Спасила я жена от близка къща, която счупила дръжката на метлата си и двете дружно я прикрепили. Така Алфонсина финиширала с дървено кормило, само че... след времевата контрола. По устав това означава дисквалификация. Пламнали разногласия дали за жена би трябвало да се прави изключение, откакто се състезава наедно с другите. Но Емилио Коломбо не не запомнил финансовите претекстове и разрешил на Страда да продължи, само че без времето ѝ да се зачита в генералното класиране.
Така Алфонсина станала един от 33-мата, съумели да финишират в Милано. Дотогава имала още инциденти - падала няколко пъти, ставали и други повреди. В някои стадии завършвала обляна в сълзи, но неизменно била посрещана от аплодиращи тълпи поклонници. Пресата била очарована и най-сетне спряла да я назовава с лекомисленото название " Дявол в пола ".
Повече в никакъв случай не ѝ разрешили да взе участие в Джирото
Тя почнала да дава представления в циркове и театри. Но през 1937 година взела участие и победила на женско съревнование в Париж. А през 1938-а, когато към този момент била на 47, сложила към този момент официален световен рекорд по едночасова езда - 35.280 км (подобрен чак през 1955 година от Тамара Новикова от СССР).
През 1950-а овдовялата Алфонсина се омъжила за същия оня Карло Месори, който я подкрепил при започване на кариерата ѝ. Отворили велосипеден магазин и работилница в Милано. Когато възрастта взела да си споделя думата, госпожа Месори си купила мотоциклет 500 cc Moto Guzzi, с цел да се придвижва. Наложило ѝ се за задачата да продаде някои от своите купи и медали. Овдовяла за повторно през 1957 година и сама въртяла магазина до гибелта си през 1959 година, когато била на 68.
Сега велосипедът ѝ се пази в храма на колоезденето - музея в църквата " Мадона дел Гизало " на езерото Комо. На Алфонсина са отдадени книги и театрални спектакли, името ѝ носи площад в град Сан Салваторе Монферато.
В идващите редове обаче ще стане дума не за стоманените мъже, а за единствената жена, взела участие в миналото в Джиро д`Италия. При това успяла да финишира, което и в наши дни не е по силите на всеки колоездач.
Годината е 1924-та. В Джирото - тогава с предълги стадии, от време на време завършващи и през нощта, без техническа помощ, по ужасни пътища и с никакви ограничения за сигурност - стартира и Алфонсина Страда. От 90 участници до финала се добират едвам 33-ма и 33-годишната италианка е измежду тях.
Моминската фамилия на тази фамозна жена е Морини. Родена е през 1891 година в Кастелфранко Емилия, покрай Модена, в оскъдно и многолюдно семейство - тя била второто от осем деца. Цялото ѝ детство минава в развъждане на по-малките братя и сестри. В къщата им в действителност живеели общо 24-ма души, тъй като фамилията, без значение от бедността си, взимало да отглежда и деца от приюти.
Когато Алфонсина била на 10, татко ѝ домъкнал остарял велосипед, платен с парите от продадените кокошки. Колелото очаровало момичето и станало обичаната ѝ играчка. В тези години жена на колело не било сензация, но в дълбоката италианска провинция дамите не трябвало да бият на очи, а да си гледат домакинската работа. А и битувало мнението, че несъразмерната физическа интензивност е вредна за тях.
В такава обстановка 13-годишната Алфонсина декларирала на висок глас, че желае да стане известна колоездачка.
Роднини и съседи я считали за шантава,
дразнели я, сплетничели. Семейството било възмутено, майка ѝ дори забранила да кара колело. Но Алфонсина успявала да се измъква от у дома, с цел да взе участие на гонки в прилежащи градчета. Веднъж спечелила жива свиня като премия за една победа, само че и това не трогнало роднините ѝ.
Въпреки това девойката продължавала да се състезава, само че и да работи в шивашки завод. През 1907 година решила да иде в Торино - тогава център на женското колоездене, където девойки на колело не предизвиквали скандал. Там съумяла да победи популярната Джозепина Кариняно и да вземе неофициалната титла " най-хубава италианска колоездачка ".
В Торино Алфонсина среща и своя нашенец Карло Месори - прочут играч, който става поддръжник на гения ѝ. През 1909 година, по негово гледище тя отива в Петербург и печели Гран при, довеждайки публиката до подобен екстаз, че императрица Александра Фьодоровна упорства златният орден да ѝ бъде връчен персонално от Николай II.
През 1911 г. Алфонсина слага международен връх по едночасово каране за жени - 37.192 км (той обаче не е приет публично поради проблеми с хронометрите), а през 1912-а сключва договор с френски импресарио и в идващите 2 година взе участие в парижките гонки на писта. Популярността и хонорарите ѝ почнали да нарастват. През 1915-а се омъжила. Шлосер, ваятел и откривател, Луиджи Страда не просто приел увлечението на брачната половинка си, а и по всякакъв начин я поддържал. За смут на родителите ѝ той ѝ купил за брачен подарък нов велосипед и ѝ станал персонален треньор.
Първата огромна обиколка на г-жа Страда станала Джиро ди Ломбардия през 1917 година Имало единствено 78 участници поради Първата международна война. Финиширали 32-ма - победил белгиецът Филип Тис, а Алфонсина била 32-рият приключил. През 1918-а тя отново взела участие и към този момент била 21-ва, изпреварвайки повече от 10 мъже.
Страда има общо 36 победи в мъжки надпревари
и с времето се сприятелила с доста известни колоездачи от това време - да вземем за пример Костанте Джирарденго. Те я подкрепяли в нейната цел - да започва на Джирото. Това предпочитание на Алфонсина предизвиквало доста разногласия. Чак през 1924 година основният редактор на в. " Гадзета дело Спорт " Емилио Коломбо (инициатор на Джирото) дал благословия, тъй като разбирал какво внимание към обиколката ще притегли женско присъединяване. Още повече че поради финансови различия някои от звездите не стартирали - Джирарденго, Джовани Брунеро, Отавио Ботекиа.
Очакванията се оправдали - вдигнал се огромен звук в пресата. Всички с неспокойствие очаквали да видят какъв брой дълго ще може жена да се състезава наедно с мъжете.
През 1924 година надпреварата било дълго 3613 км, разделено на 12 стадия с 11 дни отмора. Алфонсина приключила всичките 12, въпреки и с закъснение от няколко часа от победителя. Джирото станало за нея нещо като почетна обиколка - по пътя летели цветя, постоянно ѝ се налагало да спре за подписи.
Още на I стадий - до Генуа, изгубила доста време, само че не била последна. Във втория (до Флоренция) приключила 50-а от 65 финиширали. В етапа до Рим останала единствено на 45 минути от спечелилия. В VII етап (Фоджа-Л`Акуила, 304 км) Алфонсина паднала при втурване и дълго карала сама до финала, цялата ожулена и окаляна. На другия ден - към Перуджа, духал плевел вятър, валял дъжд, ударените при падането колене я болели, само че отново приключила.
По време на Джирото тя сензитивно слабеела, без значение от питателната храна, която давали ежедневно на участниците - 1/4 печено пиле, 250 г месо, два сандвича с масло и прошуто, два сандвича с желе, 3 яйца, 2 банана, 100 г бисквити и 50 г шоколад.
В допълнение към проблемите един ден се счупило кормилото на велосипеда ѝ. Тя изгубила доста време в търсене с какво да го поправи (техническа помощ от колите била забранена). Спасила я жена от близка къща, която счупила дръжката на метлата си и двете дружно я прикрепили. Така Алфонсина финиширала с дървено кормило, само че... след времевата контрола. По устав това означава дисквалификация. Пламнали разногласия дали за жена би трябвало да се прави изключение, откакто се състезава наедно с другите. Но Емилио Коломбо не не запомнил финансовите претекстове и разрешил на Страда да продължи, само че без времето ѝ да се зачита в генералното класиране.
Така Алфонсина станала един от 33-мата, съумели да финишират в Милано. Дотогава имала още инциденти - падала няколко пъти, ставали и други повреди. В някои стадии завършвала обляна в сълзи, но неизменно била посрещана от аплодиращи тълпи поклонници. Пресата била очарована и най-сетне спряла да я назовава с лекомисленото название " Дявол в пола ".
Повече в никакъв случай не ѝ разрешили да взе участие в Джирото
Тя почнала да дава представления в циркове и театри. Но през 1937 година взела участие и победила на женско съревнование в Париж. А през 1938-а, когато към този момент била на 47, сложила към този момент официален световен рекорд по едночасова езда - 35.280 км (подобрен чак през 1955 година от Тамара Новикова от СССР).
През 1950-а овдовялата Алфонсина се омъжила за същия оня Карло Месори, който я подкрепил при започване на кариерата ѝ. Отворили велосипеден магазин и работилница в Милано. Когато възрастта взела да си споделя думата, госпожа Месори си купила мотоциклет 500 cc Moto Guzzi, с цел да се придвижва. Наложило ѝ се за задачата да продаде някои от своите купи и медали. Овдовяла за повторно през 1957 година и сама въртяла магазина до гибелта си през 1959 година, когато била на 68.
Сега велосипедът ѝ се пази в храма на колоезденето - музея в църквата " Мадона дел Гизало " на езерото Комо. На Алфонсина са отдадени книги и театрални спектакли, името ѝ носи площад в град Сан Салваторе Монферато.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ